равноускорение

Речник на българския език

равноускорѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • равнооскорение
  • равнооскурение
  • равноускурение
  • равнуоскорение
  • равнуоскурение
  • равнуускорение
  • равнуускурение
  • ръвнооскорение
  • ръвнооскурение
  • ръвноускорение
  • ръвноускурение
  • ръвнуоскорение
  • ръвнуоскурение
  • ръвнуускорение
  • ръвнуускурение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-но-ус-ко-ре-ние
членувано рав-но-ус-ко-ре-ни-е-то
мн.ч. рав-но-ус-ко-ре-ния
членувано рав-но-ус-ко-ре-ни-я-та