равнец

Речник на българския език

1. равнѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

м., само ед. Полско растение с тънки нарязани листа и с цвят като букетче (бял или жълт).

Грешни изписвания (1)

  • ръвнец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-нец
непълен член рав-не-ца
пълен член рав-не-цът
мн.ч. рав-нци
членувано рав-нци-те
бройна форма рав-не-ца
звателна форма

2. Равнѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ръвнец