работя̀га
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек.
Грешни изписвания (7)
- работягъ
- рабутяга
- рабутягъ
- ръботяга
- ръботягъ
- ръбутяга
- ръбутягъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-бо-тя-га | |
|---|---|---|
| членувано | ра-бо-тя-га-та | |
| мн.ч. | ра-бо-тя-ги | |
| членувано | ра-бо-тя-ги-те | |
| звателна форма | — | |