работничка

Речник на българския език

рабо̀тничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. работнички, ж. Жена работник.

Грешни изписвания (7)

  • работнечка
  • работнечкъ
  • работничкъ
  • ръботнечка
  • ръботнечкъ
  • ръботничка
  • ръботничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-бот-нич-ка
членувано ра-бот-нич-ка-та
мн.ч. ра-бот-нич-ки
членувано ра-бот-нич-ки-те
звателна форма