работещ

Речник на българския език

1. рабо̀тещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • работешт
  • работишт
  • работищ
  • ръботешт
  • ръботещ
  • ръботишт
  • ръботищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-бо-тещ
непълен член ра-бо-те-щия
пълен член ра-бо-те-щи-ят
ж. р. ра-бо-те-ща
членувано ра-бо-те-ща-та
ср. р. ра-бо-те-що
членувано ра-бо-те-що-то
мн. ч. ра-бо-те-щи
членувано ра-бо-те-щи-те

2. работещ — сег. деят. прич. м. р.

работещ е производна форма на работя (сег. деят. прич. м. р.).