пъхване

Речник на българския език

пъхване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пъфане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъх-ва-не
членувано пъх-ва-не-то
мн.ч. пъх-ва-ния
членувано пъх-ва-ни-я-та