пътнически

Речник на българския език

пъ̀тнически прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

пътническа, пътническо, мн. пътнически, прил. Който е предназначен за пътници или за пътуване. Пътнически дрехи.
Пътнически влак. — Бавен влак за пътници, който спира на всяка спирка.

Грешни изписвания (8)

  • пътнеческе
  • пътнечески
  • пътнечиске
  • пътнечиски
  • пътническе
  • пътничиске
  • пътничиски
  • пътнишки

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. път-ни-чес-ки
непълен член път-ни-чес-кия
пълен член път-ни-чес-ки-ят
ж. р. път-ни-чес-ка
членувано път-ни-чес-ка-та
ср. р. път-ни-чес-ко
членувано път-ни-чес-ко-то
мн. ч. път-ни-чес-ки
членувано път-ни-чес-ки-те