пътница

Речник на българския език

пъ̀тница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пътници, ж. Жена пътник.

Грешни изписвания (3)

  • пътнеца
  • пътнецъ
  • пътницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. път-ни-ца
членувано път-ни-ца-та
мн.ч. път-ни-ци
членувано път-ни-ци-те
звателна форма