пършив

Речник на българския език

пършѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пършива, пършиво, мн. пършиви, прил.
1. Жалък, презрян. Пършиво наследство.
2. Диал. Който е покрит с пършеи.

Грешни изписвания (3)

  • паршив
  • паршиф
  • пършиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пър-шив
непълен член пър-ши-вия
пълен член пър-ши-ви-ят
ж. р. пър-ши-ва
членувано пър-ши-ва-та
ср. р. пър-ши-во
членувано пър-ши-во-то
мн. ч. пър-ши-ви
членувано пър-ши-ви-те

Връзки