първолаче

Речник на българския език

първола̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. първолачета, ср. Умал. Първолак.

Грешни изписвания (7)

  • парволаче
  • парволачи
  • парвулаче
  • парвулачи
  • първолачи
  • първулаче
  • първулачи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-во-ла-че
членувано пър-во-ла-че-то
мн.ч. пър-во-ла-че-та
членувано пър-во-ла-че-та-та