първоизвор

Речник на българския език

първоизвор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-во-из-вор
непълен член пър-во-из-во-ра
пълен член пър-во-из-во-рът
мн.ч. пър-во-из-во-ри
членувано пър-во-из-во-ри-те
бройна форма пър-во-из-во-ра
звателна форма