първожрица

Речник на българския език

първожрѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. първожрици, ж. Първата по сан сред жриците.

Грешни изписвания (7)

  • парвожрица
  • парвожрицъ
  • парвужрица
  • парвужрицъ
  • първожрицъ
  • първужрица
  • първужрицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-вож-ри-ца
членувано пър-вож-ри-ца-та
мн.ч. пър-вож-ри-ци
членувано пър-вож-ри-ци-те
звателна форма