първовенчан

Речник на българския език

първовенча̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

първовенчана, първовенчано, мн. първовенчани, прил. Който пръв е увенчан с корона или с митра.

Грешни изписвания (7)

  • парвовенчан
  • парвовинчан
  • парвувенчан
  • парвувинчан
  • първовинчан
  • първувенчан
  • първувинчан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пър-во-вен-чан
непълен член пър-во-вен-ча-ния
пълен член пър-во-вен-ча-ни-ят
ж. р. пър-во-вен-ча-на
членувано пър-во-вен-ча-на-та
ср. р. пър-во-вен-ча-но
членувано пър-во-вен-ча-но-то
мн. ч. пър-во-вен-ча-ни
членувано пър-во-вен-ча-ни-те