първица

Речник на българския език

1. първица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-ви-ца
членувано пър-ви-ца-та
мн.ч. пър-ви-ци
членувано пър-ви-ци-те
звателна форма

2. Първица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение