пъпчив

Речник на българския език

пъпчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пъпчива, пъпчиво, мн. пъпчиви, прил. По който има (много) пъпки (във 2 и 3 знач. ). Пъпчиво лице.същ. пъпчивост, пъпчивостта, ж.

Грешни изписвания (3)

  • папчив
  • папчиф
  • пъпчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пъп-чив
непълен член пъп-чи-вия
пълен член пъп-чи-ви-ят
ж. р. пъп-чи-ва
членувано пъп-чи-ва-та
ср. р. пъп-чи-во
членувано пъп-чи-во-то
мн. ч. пъп-чи-ви
членувано пъп-чи-ви-те