пъплещ

Речник на българския език

1. пъ̀плещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пъплешт
  • пъплишт
  • пъплищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пъп-лещ
непълен член пъп-ле-щия
пълен член пъп-ле-щи-ят
ж. р. пъп-ле-ща
членувано пъп-ле-ща-та
ср. р. пъп-ле-що
членувано пъп-ле-що-то
мн. ч. пъп-ле-щи
членувано пъп-ле-щи-те

2. пъплещ — сег. деят. прич. м. р.

пъплещ е производна форма на пъпля (сег. деят. прич. м. р.).