пъпкуване

Речник на българския език

пъпку̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Период в развитието на растенията, през който се образуват пъпки.
2. Начин за размножаване на клетките у низши организми.

Грешни изписвания (7)

  • папкуване
  • папкувани
  • папкувъне
  • папкувъни
  • пъпкувани
  • пъпкувъне
  • пъпкувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъп-ку-ва-не
членувано пъп-ку-ва-не-то
мн.ч. пъп-ку-ва-ния
членувано пъп-ку-ва-ни-я-та