пъпеш

Речник на българския език

пъ̀пеш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пъпеши, (два) пъпеша, м.
1. Влачещо се растение, което през лятото ражда едри, сочни и вкусни жълти (или жълто-зелени) плодове.
2. Прен. Жарг. Глупав човек.прил. пъпешов, пъпешова, пъпешово, мн. пъпешови.

Грешни изписвания (1)

  • пъпиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-пеш
непълен член пъ-пе-ша
пълен член пъ-пе-шът
мн.ч. пъ-пе-ши
членувано пъ-пе-ши-те
бройна форма пъ-пе-ша
звателна форма