пънчушка

Речник на българския език

пънчу̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пънчушки, ж. Гъба, която расте по стари пънове.

Грешни изписвания (3)

  • панчушка
  • панчушкъ
  • пънчушкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пън-чуш-ка
членувано пън-чуш-ка-та
мн.ч. пън-чуш-ки
членувано пън-чуш-ки-те
звателна форма