пънкарче

Речник на българския език

пънкарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пън-кар-че
членувано пън-кар-че-то
мн.ч. пън-кар-че-та
членувано пън-кар-че-та-та