пълчище

Речник на българския език

пълчѝще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. пълчища, ср. Обикн. мн. Неподредена, многолюдна тълпа (обикновено за войска); паплач, орда, сган.

Грешни изписвания (2)

  • пълчиште
  • палчище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-чи-ще
членувано пъл-чи-ще-то
мн.ч. пъл-чи-ща
членувано пъл-чи-ща-та