пълномо̀щница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. пълномощници, ж. Жена пълномощник.
Грешни изписвания (16)
- пълномоштница
- палномощнеца
- палномощнецъ
- палномощница
- палномощницъ
- палнумощнеца
- палнумощнецъ
- палнумощница
- палнумощницъ
- пълномощнеца
- пълномощнецъ
- пълномощницъ
- пълнумощнеца
- пълнумощнецъ
- пълнумощница
- пълнумощницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъл-но-мощ-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | пъл-но-мощ-ни-ца-та | |
| мн.ч. | пъл-но-мощ-ни-ци | |
| членувано | пъл-но-мощ-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |