пълнолуние

Речник на българския език

пълнолу̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. пълнолуния, ср. Цикъл от въртенето на Луната, когато се вижда като пълен осветен кръг от Земята. Пролетно пълнолуние.

Грешни изписвания (3)

  • палнолуние
  • палнулуние
  • пълнулуние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-но-лу-ние
членувано пъл-но-лу-ни-е-то
мн.ч. пъл-но-лу-ния
членувано пъл-но-лу-ни-я-та