пълначка

Речник на българския език

пълначка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-нач-ка
членувано пъл-нач-ка-та
мн.ч. пъл-нач-ки
членувано пъл-нач-ки-те
звателна форма