пълнач

Речник на българския език

пълна̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • палнач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-нач
непълен член пъл-на-ча
пълен член пъл-на-чът
мн.ч. пъл-на-чи
членувано пъл-на-чи-те
бройна форма пъл-на-ча
звателна форма