пълзене

Речник на българския език

пълзѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • палзене
  • палзени
  • пълзени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-зе-не
членувано пъл-зе-не-то
мн.ч. пъл-зе-ния
членувано пъл-зе-ни-я-та