пшеница

Речник на българския език

пшенѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Най-разпространеното у нас житно растение, от което се произвежда хляб, както и плодовете му в сурово или варено състояние.прил. пшеничен, пшеничена и пшенична, пшеничено и пшенично, мн. пшеничени и пшенични. Пшеничен клас.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • пшеницъ
  • пшиница
  • пшиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пше-ни-ца
членувано пше-ни-ца-та
мн.ч. пше-ни-ци
членувано пше-ни-ци-те
звателна форма