пушкалка

Речник на българския език

пушка̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пушкалки, ж. Детска играчка от бъзова цев и бутало, с която се изхвърлят топчета и шумът при изхвърлянето наподобява звука при гърмене на пушка.

Грешни изписвания (3)

  • пошкалка
  • пошкалкъ
  • пушкалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пуш-кал-ка
членувано пуш-кал-ка-та
мн.ч. пуш-кал-ки
членувано пуш-кал-ки-те
звателна форма