пушен

Речник на българския език

1. пу̀шен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пушена, пушено, мн. пушени, прил. Който е консервиран чрез пушене. Пушени кренвирши.

Грешни изписвания (1)

  • пушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пу-шен
непълен член пу-ше-ния
пълен член пу-ше-ни-ят
ж. р. пу-ше-на
членувано пу-ше-на-та
ср. р. пу-ше-но
членувано пу-ше-но-то
мн. ч. пу-ше-ни
членувано пу-ше-ни-те

2. пушен — мин. страд. прич. м. р.

пушен е производна форма на пуша (мин. страд. прич. м. р.).