пушачка

Речник на българския език

пуша̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пушачки, ж. Жена пушач.

Грешни изписвания (3)

  • пошачка
  • пошачкъ
  • пушачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-шач-ка
членувано пу-шач-ка-та
мн.ч. пу-шач-ки
членувано пу-шач-ки-те
звателна форма