пустинничество

Речник на българския език

пустинничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пустиничество

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-тин-ни-чес-т-во
членувано пус-тин-ни-чес-т-во-то
мн.ч. пус-тин-ни-чес-т-ва
членувано пус-тин-ни-чес-т-ва-та