пура

Речник на българския език

пу̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пури, ж. Дебела цигара, свита от цели тютюневи листа без обвивка. Кубински пури.

Грешни изписвания (1)

  • пуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-ра
членувано пу-ра-та
мн.ч. пу-ри
членувано пу-ри-те
звателна форма —

Връзки