пунктов

Речник на българския език

пу̀нктов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. пункт

Грешни изписвания (3)

  • пунктув
  • пунктоф
  • пунктуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пун-к-тов
непълен член пун-к-то-вия
пълен член пун-к-то-ви-ят
ж. р. пун-к-то-ва
членувано пун-к-то-ва-та
ср. р. пун-к-то-во
членувано пун-к-то-во-то
мн. ч. пун-к-то-ви
членувано пун-к-то-ви-те