пулицърче

Речник на българския език

пулицърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-ли-цър-че
членувано пу-ли-цър-че-то
мн.ч. пу-ли-цър-че-та
членувано пу-ли-цър-че-та-та