пукница

Речник на българския език

пу̀кница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Грубо. Епитет за ракия.

Грешни изписвания (3)

  • пукнеца
  • пукнецъ
  • пукницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пук-ни-ца
членувано пук-ни-ца-та
мн.ч. пук-ни-ци
членувано пук-ни-ци-те
звателна форма