пукало

Речник на българския език

1. пука̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пукала, ср.
1. Вид решето за пукане на пуканки.
2. Остар. Топ.

Грешни изписвания (3)

  • покало
  • покалу
  • пукалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-ка-ло
членувано пу-ка-ло-то
мн.ч. пу-ка-ла
членувано пу-ка-ла-та

2. пукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пукало е производна форма на пукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пукало е производна форма на пукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пукало е производна форма на пукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. пукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пукало е производна форма на пукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).