пукал

Речник на българския език

1. пу̀кал съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пукали, (два) пукала, м. Диал. Бухал.
Гледам като пукал. — Гледам опулено.

Грешни изписвания (1)

  • пукъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-кал
непълен член пу-ка-ла
пълен член пу-ка-лът
мн.ч. пу-ка-ли
членувано пу-ка-ли-те
бройна форма пу-ка-ла
звателна форма

2. пукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пукал е производна форма на пукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пукал е производна форма на пукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. пукал — мин. деят. св. прич. м. р.

пукал е производна форма на пукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. пукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пукал е производна форма на пукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).