психоза

Речник на българския език

психо̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — психическо заболяване, което се изразява в изкривено възприемане на околния свят и неадекватно поведение.
2. Такова състояние и поведение, но не като заболяване, а като реакция на особеност, проблем, на нещо необичайно; мания. Масова психоза. Обхваща ни психоза.

Грешни изписвания (3)

  • псехоза
  • псехозъ
  • психозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пси-хо-за
членувано пси-хо-за-та
мн.ч. пси-хо-зи
членувано пси-хо-зи-те
звателна форма