психоана̀лиза
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Субективно направление в психологията, психиатрията, педагогиката, естетиката и социологията в края на ХIХ в. , създадено от Фройд, което обяснява всички прояви на човека с половия и с други инстинкти.
Грешни изписвания (31)
- псехоаналеза
- псехоаналезъ
- псехоанализа
- псехоанализъ
- псехоъналеза
- псехоъналезъ
- псехоънализа
- псехоънализъ
- псехуаналеза
- псехуаналезъ
- псехуанализа
- псехуанализъ
- псехуъналеза
- псехуъналезъ
- псехуънализа
- псехуънализъ
- психоаналеза
- психоаналезъ
- психоанализъ
- психоъналеза
- психоъналезъ
- психоънализа
- психоънализъ
- психуаналеза
- психуаналезъ
- психуанализа
- психуанализъ
- психуъналеза
- психуъналезъ
- психуънализа
- психуънализъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пси-хо-а-на-ли-за | |
|---|---|---|
| членувано | пси-хо-а-на-ли-за-та | |
| мн.ч. | пси-хо-а-на-ли-зи | |
| членувано | пси-хо-а-на-ли-зи-те | |
| звателна форма | — | |