пситакоза

Речник на българския език

пситако̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Chlamydia psitaci. Източник на зараза са птиците, като най-голямо значение имат папагалите. Протича с висока температура, бронхит, атипична пневмония и др.

Грешни изписвания (7)

  • псетакоза
  • псетакозъ
  • псетъкоза
  • псетъкозъ
  • пситакозъ
  • пситъкоза
  • пситъкозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пси-та-ко-за
членувано пси-та-ко-за-та
мн.ч. пси-та-ко-зи
членувано пси-та-ко-зи-те
звателна форма