прямота

Речник на българския език

прямота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Откровеност, искреност.

Грешни изписвания (4)

  • пръмота
  • прямотъ
  • прямута
  • прямутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пря-мо-та
членувано пря-мо-та-та
мн.ч. пря-мо-ти
членувано пря-мо-ти-те
звателна форма