пръстенче

Речник на българския език

пръ̀стенче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пръстенчи
  • пръстинче
  • пръстинчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръс-тен-че
членувано пръс-тен-че-то
мн.ч. пръс-тен-че-та
членувано пръс-тен-че-та-та