пръскане

Речник на българския език

пръ̀скане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пръскани
  • пръскъне
  • пръскъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръс-ка-не
членувано пръс-ка-не-то
мн.ч. пръс-ка-ния
членувано пръс-ка-ни-я-та