пръска

Речник на българския език

1. пръ̀ска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пръски, ж. Разг. Капка или струйка от течност, изхвръкнала настрани.

Грешни изписвания (1)

  • пръскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръс-ка
членувано пръс-ка-та
мн.ч. пръс-ки
членувано пръс-ки-те
звателна форма

2. пръска — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пръска е производна форма на пръскам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пръска — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пръска е производна форма на пръскам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пръска — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пръска е производна форма на пръскам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).