пръдлив

Речник на българския език

пръдлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пръдлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пръд-лив
непълен член пръд-ли-вия
пълен член пръд-ли-ви-ят
ж. р. пръд-ли-ва
членувано пръд-ли-ва-та
ср. р. пръд-ли-во
членувано пръд-ли-во-то
мн. ч. пръд-ли-ви
членувано пръд-ли-ви-те