прошумяване

Речник на българския език

прошумяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прошумъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-шу-мя-ва-не
членувано про-шу-мя-ва-не-то
мн.ч. про-шу-мя-ва-ния
членувано про-шу-мя-ва-ни-я-та