прочитен

Речник на българския език

про̀читен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

прочитна, прочитно, мн. прочитни, прил. Който е за прочит. Прочитна литература.

Грешни изписвания (3)

  • прочетен
  • прочетин
  • прочитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-чи-тен
непълен член про-чит-ния
пълен член про-чит-ни-ят
ж. р. про-чит-на
членувано про-чит-на-та
ср. р. про-чит-но
членувано про-чит-но-то
мн. ч. про-чит-ни
членувано про-чит-ни-те