прочитане

Речник на българския език

прочѝтане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прочитани
  • прочитъне
  • прочитъни
  • пручитане
  • пручитани
  • пручитъне
  • пручитъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-чи-та-не
членувано про-чи-та-не-то
мн.ч. про-чи-та-ния
членувано про-чи-та-ни-я-та