процесор

Речник на българския език

процѐсор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. процесори, (два) процесора, м. Спец. Устройство в изчислителна машина, което извършва основните изчислителни операции.

Грешни изписвания (3)

  • процесур
  • пруцесор
  • пруцесур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-це-сор
непълен член про-це-со-ра
пълен член про-це-со-рът
мн.ч. про-це-со-ри
членувано про-це-со-ри-те
бройна форма про-це-со-ра
звателна форма