професура

Речник на българския език

професу̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Професорство.

Грешни изписвания (7)

  • професуръ
  • профисура
  • профисуръ
  • пруфесура
  • пруфесуръ
  • пруфисура
  • пруфисуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-фе-су-ра
членувано про-фе-су-ра-та
мн.ч. про-фе-су-ри
членувано про-фе-су-ри-те
звателна форма